Хаджи Димитър [Khadzhi Dimitŭr] lyrics

Жив е той, жив е! Там на Балкана,

потънал в кърви лежи и пъшка

юнак с дълбока на гърди рана,

юнак във младост и в сила мъжка.

На една страна захвърлил пушка

на друга сабя на две строшена;

очи тъмнеят, глава се люшка,

уста проклинат цяла вселена!

Лежи юнакът, а на небето

слънцето спряно сърдито пече;

жътварка пее нейде¹ в полето,

и кръвта още по-силно тече!

Жътва е сега... Пейте, робини,

тез² тъжни песни! Грей и ти, слънце,

в таз³ робска земя! Ще да загине

и тоя юнак... Но млъкни, сърце!

Тоз, който падне в бой за свобода,

той не умира: него жалеят

земя и небо, звяр и природа

и певци песни за него пеят...

Денем му сянка пази орлица,

и вълк му кротко раната ближе;

над него сокол, юнашка птица,

и тя се за брат, за юнак грижи.

Настане вечер – месец изгрее,

звезди обсипят свода небесен;

гора зашуми, вятър повее,

Балканът пее хайдушка песен!

И самодиви в бяла премена,

чудни, прекрасни, песен поемнат, –

тихо нагазят трева зелена

и при юнака дойдат, та седнат.

Една му с билки раната върже,

друга го пръсне с вода студена,

трета го в уста целуне бърже –

и той я гледа – мила, засмена!

„Кажи ми, сестро, де – Караджата?

Де е и мойта вярна дружина?

Кажи ми, пък ми вземи душата, –

аз искам, сестро, тук да загина!“

И плеснат с ръце, па се прегърнат

и с песни хвъркнат те в небесата, –

летят и пеят, дорде осъмнат,

и търсят духа на Караджата...

Но съмна вече! И на Балкана

юнакът лежи, кръвта му тече, –

вълкът му ближе лютата рана,

и слънцето пак пече ли – пече!