Морето бавно утаява здрача,
светлее изток, идва ден.
Притваря фара огнени клепачи,
от нощната си смяна уморен.
И като нас в неспирен труд
забравя, че море е даже,
затуй понякога с мазут
изцапано е чак до плажа.
(×2):
За нас морето е море
със своя мъдрост и медузи
и неспокойно е морето,
защото носи синя блуза.
(×2):
(Морето, морето…)
За нас ти си светла съдба,
изпълнена със багри и слънца.
(Морето, морето…)
Ний винаги и всякога сме с теб
и ти си в нашите сърца.