Вълкът и седемте козлета [Vylkyt i sedemte kozleta] [Transliteration]

Знам, живееха безгрижно в старата гора

седем палави козлета и една коза -

тя бе майчица грижлива, ставаше в зори,

с меки клонки и с коприва всички да гости.

Мамо, мила мамо, бързай само да сме сити!

вълчо щом почука, ние тука ще сме скрити.

Ау, от глад умирам! Ау, какво съзирам!

Ау, заключен дом! С хитрост и взлом ще вляза аз!

Но козлетата благатки схванаха завчас,

скрит в хвалебствията сладки, вълчият му глас.

Вълчо с течната на зеле гърлото проми

и запея с кози трели: Рожбо, отвори!

Мама, не е мама, мама няма лапи черни,

мама белоснежна, топла нежна и прекрасна!

Ау, от глад умирам! Ау, какво съзирам!

Ау, заключен дом! С хитрост и взлом ще вляза аз!

Хитрият вълчан се върна цял покрит с брашно -

с лапа бяла той обгърна крехкото стъкло.

Всеки знае що се случи, кой бе крив, кой прав.

Вълчо кожата мени си, не и своя нрав!