Przyznaję się do winy [Bulgarian translation]

И отново ще те повикам,

ще изслушам твоята версия.

Ах, по-добре, по-добре си признай,

ах, по-добре, по-добре си признай,

признай ми вината си.

Насочвам лампата в очите ти

и виждам страх.

И продължавам да те разпитвам,

чувам същото за стотен път.

В тъмното крия лицето си

все така,

за да не забележиш какво имам в очите си,

какво имам в очите си

на дъното.

Ако си признаеш,

ще те оставя да спиш.

Днес отново те измъчвам

и го правя, плачейки.

Не, никога не съм си мислил, че

ще плащам толкова много за това.

Носех те, когато беше в безсъзнание,

носех те, носех те, носех те, носех те

нагоре.

Когато кървиш, ще те целуна,

споделям болката ти…

Съставих протокола:

напредък по въпроса – няма,

нови факти – няма,

нови факти – няма.

Пазачът отново те доведе

и предаде на мен.

Вече няма да мога да се скрия,

нито пък шепота: „Обичам те“.

Амнистията няма да ме обхване,

не, няма да ме обхване,

не, няма да ме обхване

никога

така, както аз обхващам теб

и както целувам теб

виновен.

Признавам се за виновен:

наистина те обичам.

Арестувайте ме!

Обичам те.

Арестувайте ме…

Не нея – мен!

Признавам се за виновен:

наистина те обичам.

Арестувайте ме!

Обичам те.

Арестувайте ме!

Обичам те.

Арестувайте мен,

не нея…

Обичам те.

Арестувайте мен,

не нея…