Недосегната [Nedosegnata] lyrics

Въздухът е чер като отрова,

мътен е и страшно ме души.

Вятърът – артист и стар, и ловък –

хвърля се от кестена плешив.

Бих желала в този миг да стъпвам

в пясък побелял от доброта,

длани от морето да отдръпвам,

длани, побелели от солта.

Искам като прах да побелея,

бяла като брезова кора,

в сенките добри да се прелея

и да бъда като тях добра.

Щом на белотата ми посегнат

нощи като прилепно ято,

да не позволя да ме досегнат

и ме изгорят като листо.