Аз спомням си нашите срещи
и твоето рамо до мен
и твоите длани горещи
аз търся във здрача студен,
че тихо над стъпки погрешни,
над улици, къщи, коли,
над грешки предишни и днешни
снегът като прошка вали.
Ще има, да, още ще има
и обич, и радости пак!
Видяхте ли бялата зима,
видяхте ли белия сняг?
Ще има и птици в простора,
и весели пъстри цветя,
и улици шумни със хора,
забързани във пролетта.
(×2):
Ще има, да, още ще има
и обич, и радости пак!
Видяхте ли бялата зима,
видяхте ли белия сняг?