Не вярвай [Ne vyarvay]

Когато ти шепна:

не се променяй,

бъди все същия, всеки ден –

такъв те желая –

по-силен от времето,

по-верен от кремъка,

стряха над мен!

Не вярвай, не вярвай,

това са думи

на стара поема –

измамен наслов!

Ти трябва да бъдеш

ту тих, ту шумен,

ту рязък, ту нежен –

и винаги нов.

Какво е промяната?

Глас недоволен,

дух незаключен

зад глухи врати.

Като ваятел

свободната воля

търси,

изтръгва метежни черти.

Не слушай, не вярвай,

когато ти шепна:

не се променяй –

ще ме боли…

Това е измама.

Аз искам да носиш

в опалени шепи

пътища зли.

И грешен, и земен,

надвил разстояния,

с открито за вятър и сняг

лице –

да будиш в душата ми

скрити желания,

да знам, че ме търсят

две властни ръце.