Настроение [Nastroenie] lyrics

Страхливо сградите очи затварят

и блъсва в раменете им студа.

Превзето две тополи разговарят

за някаква красавица звезда.

Луната с тъмни сенки се гримира,

флиртува със небесни ветрове,

звездите натежават като гири

и хвалят се със свойте цветове.

По улиците тичам като луда

и боря се със вятъра, с дъжда.

Сърцето ми е буца сива руда,

а стъпките – изкаляна следа.

Как грозно ми е, глупаво и болно,

как глупави са сградите край мен,

противни са ми пясъците солни,

противен ми е есенния ден!

Дали ще бъда скоро пак щастлива,

дали ще бъда скоро пак добра,

щом есенният вятър студ разлива

на дните ми във живата гора.