Когато се прибирам уморена,
дали ще ме очакваш още,
или отдавна всички наши нощи
превърнати са само в спомен?
Прозорецът ти светна вече,
а аз стоя отвън сама
и виждам сянка отдалече,
и чувам шепот на жена.
Дали на моето место̀ сега до тебе живее друга
и ти се връщаш всеки ден, и я прегръщаш със нежни думи?
Дали вината ти към мен е още жива, или умира?
А мен дано поне ме има във съня ти – това ми стига.
Когато се прибирам уморена,
дочувам как морето стене,
и виждам твойта сянка отдалече
и призрак на една любов.
Край мен той неизменно броди
в самотната и тъжна нощ,
а аз му махам и прегръщам
луната остра като нож.
(×2):
Дали на моето место̀ сега до тебе живее друга
и ти се връщаш всеки ден, и я прегръщаш със нежни думи?
Дали вината ти към мен е още жива, или умира?
А мен дано поне ме има във съня ти – това ми стига.