Бих искала да ми повярваш,
щом, щом трябва да се разделим,
че може да съм много тъжна,
а да изглежда, че не съм.
Сърцето ми все още страда,
неизживяло любовта,
очаква „сбогом“ да ми кажеш
и уморената душа.
Но да спасим поне лицата,
да пеем със сълзи на очи
и във кристалния им блясък
да удавим щастливите дни!
Бих искала да ми повярваш,
че от всички на света
до днес най-силно теб обичах
и ми е трудно да се спра.
Бих искала… така бих искала да ми повярваш тази вечер на нашата раздяла. Така бих искала да ми повярваш, че те обичах повече от себе си. Бих искала… бих искала да ми повярваш.
Бих искала да ми повярваш,
щом трябва да се разделим,
че ти оставаш с любовта ми
неповторим, незабравим. (×3)