Момчето, което говори с морето [Momcheto, koeto govori s moreto] [Spanish translation]

Момчето, което говори с морето

На някакъв странен език,

Аз ли бях тогава?

Ти, мое наследство от светлото детство-

Сърдечно и вечно море,

Всичко отминава.

Ах, колко години, години, години,

Години, години, море,

Умряха безвъзвратно!

Къде са? Кажи ни, кажи ни, кажи ни,

Кажи ни, кажи ни, море?

Искам ги обратно!

И ето, че идвам при теб

Толкова сам, толкова лош, толкова грешен.

И гребвам от тебе, море, шепа вода,

Глътка любов за моя ден.

Прекършени клонки и чифт панталонки

И кърпена ризка, море-

Бедните ни дрешки.

Ни помен от подлост, ни жажда за слава,

А порив за подвиг, море,

В мислите момчешки.

И често се питам, защо не опитам

Да вляза във ритъм със теб?

Смело да пристъпя.

Покоя сегашен, уюта домашен

И делника прашен, море,

В тебе да изкъпя.

И ето, че идвам при теб

Толкова сам, толкова лош, толкова грешен.

И гребвам от тебе, море, шепа вода,

Глътка любов за моя ден.

Ах, колко години, години, години,

Години, години, море,

Умряха безвъзвратно!

Къде са, кажи ни, кажи ни, кажи ни,

Кажи ни, кажи ни, море!

Искам ги обратно!

Ах, как ми се иска със кърпена ризка

Да тръгна към риска, море.

Има ли надежда?

Тук мойто начало, наивно и бяло

Като в огледало, море,

В тебе се оглежда.

Момчето, което говори с морето

На някакъв странен език,

Аз ли бях тогава?

Ти, мое наследство от светлото детство,

Сърдечно и вечно море-

Всичко отминава.

Ах, колко години, години, години,

Години, години, море,

Умряха безвъзвратно!

Къде са, кажи ни, кажи ни, кажи ни,

Кажи ни, кажи ни, море!

Искам ги обратно!