Не е карнавал,
но искам да танцувам
и ще танцувам с нея до сетния си ден.
Не е забавно,
но се забавлявам.
Безсънни нощи, сънни дни.
Не ми е любовница,
но спя с нея,
макар да ми се смеят и подиграват.
Тя е тъй уморена
и пияна още,
така че не,
не ме питай повече…
Не ме питай защо съм с нея.
Не ме питай защо с друга – не.
Не ме питай защо мисля, че,
че няма други места за мен.
Не ме питай какво все виждам в нея.
Не ме питай защо в друга – не.
Не ме питай защо още искам
да заспивам и да се будя в нея.
Тези мръсни гари,
на които я срещам,
тези тълпи, които тихо псуват.
Този пияница, който мърмори нещо насън,
че докато сме живи, тя също е жива.
Не ме питай,
не ме питай
какво виждам в нея.
Не ме питай какво все виждам в нея.
Не ме питай защо в друга – не.
Не ме питай защо още искам
да заспивам и да се будя в нея.
Не ме питай защо съм с нея.
Не ме питай защо с друга – не.
Не ме питай защо мисля, че,
че няма други места за мен.
Не ме питай защо съм с нея.
Не ме питай защо с друга – не.
Не ме питай защо мисля, че,
че няма други места за мен.
Не ме питай какво все виждам в нея.
Не ме питай защо в друга – не.
Не ме питай защо още искам
да заспивам и да се будя в нея.
Не питай…
Не питай…
Не питай…
Не питай…
Не питай защо съм с нея.
Не питай защо с друга – не.
Не питай какво все виждам в нея.
Не питай защо в друга – не.
Не питай какво все виждам в нея.
Не питай какво виждам в нея.