Пак се ражда луната
Пак дните са далече
Нощите се протягат, ах, към тъгата
Избягват съня до сутринта
Минават дните
За мен всичко е далече
Пада още едно листо
Удряща ме в лицето есен
Мечтите ми са уморени, депресиращи
Сърцето ми е огромен явор
Думите ми са прекършени, близко са до далечината
В скръб е отново тази есен