2 Falken [Bulgarian translation]

За моето либе зелен гроб изкопах,

свалих я надолу в папрата.

Два сокола прелетяха отгоре

и единият се блъсна силно в другия

и червени капчици западаха.

Докато воалът падне,

Докато тишината се разчупи,

остани до мен, моля, не ме събуждай.

Докато зимата си отиде,

докато денят дойде,

остани до мен, моля, не ме събуждай.

На следващата нощ се срещнах с либето си

в планината под животните се е тя събудила.

Два сокола ни провождаха до сън

и ни тласнаха още по-надолу.

Лежим ние заедно в края на нощта

духовете, които викахме, бяхме самите ние.

Стоим пред бездната и гледаме надолу,

дълбините вече не ни спират.