Bak Bana [Bulgarian translation]

Виж ме, погледни ме, прашинка остана от мен.

Виж ме, погледни ме, колко много ми взе.

Обичай ме, обичай ме, не искам друг освен теб.

Кой знае къде си; на незнайно място нейде си ти.

Обичай ме, само мен обичай така;

но не е времето, не е времето

да си тръгнеш от мен и да стоиш сам настрана.

Той е планина, а аз низина, по един и същи път поели.

Той е небесното синьо, пък черното съм аз, в един и същи свят настанени.

От време на време се питам "защо",

що е това "време, "утрин" що е.

Ако сега си тръгна оттук, кой това ще знае?