Пред нас са блеснали житата,
окъпани от топъл дъжд,
и ний вървим, вървим, вървим нататък
и няма край, и няма край на шир и длъж.
Пр.: Ехо, ехо, безкрай на шир и длъж. (2)
Деца на светлата родина
от равнината и града,
ний с твърди, твърди, твърди стъпки ще преминем
пред наш’та млада, наш'та млада свобода.
Пр.: Ехо, ехо, пред наш'та свобода. (2)
И няма край живота бодър
и нямат край любов, копнеж.
И няма, няма, няма, няма край възхода
на героична, героичната младеж.
Пр.: Ехо, ехо, на нашата младеж. (2)