Неграмотно сърце [Negramotno sǎrce] lyrics

Еди:

Има мигове тъмни –

гасне в теб мисълта

и очите безсънни

не съзират света.

Леа:

От прозореца тесен

капе есенен здрач…

И не ти е до песен.

И не ти е до плач.

Еди:

Във студени театри

и на хора добри

свойте песни раздаде,

а тъгата си скри…

Леа:

Овладяваш наука,

лягаш с книга в ръце,

а в гърдите ти чука

неграмотно сърце.

Понякога въздъхвам уморена –

веднъж да мине този тежък ден!…

Веднъж да мине този месец само

и да погледна болката през рамо.

Да мине бързо този летен дъжд.

И зимата да свърши изведнъж…

Докато си река със глас изстинал:

„Я гледай! Животът ми преминал!“

Еди:

Може би щастлив не съм.

Но деня не гледам смръщено.

Здрав съм. Имам хубав сън.

Имам хляба си насъщен.

В дни на ярост и на печал

синьото небе ме радва…

И животът ми е дал

даром само тази дарба.

Леа:

Понякога въздъхвам уморена –

веднъж да мине този тежък ден!…

Веднъж да мине този месец само

и да погледна болката през рамо.

Да мине бързо този летен дъжд.

И зимата да свърши изведнъж…

Докато си река със глас изстинал:

„Я гледай! Животът ми преминал!“

Еди:

Има мигове тъмни –

гасне в теб мисълта

и очите безсънни

не съзират света.

Леа:

От прозореца тесен

капе есенен здрач…

И не ми е до песен.

И не ми е до плач.

Във студени театри

и на хора добри

свойте песни раздадох,

а тъгата си скрих…