Как искам пак да видя Ленинград
със синята мъгла покрай Нева,
с мостовете, с Дворцо̀вия площад,
със Конника, изправил горд глава.
Край мене оня вятър да повее,
изпълнен с влага и балтийска зима,
и да усетя остър дъх от нея,
от седемнайстата незабравима…
Там корабите в залива димят
и Конникът е пак на свойто стреме.
Дзерджински бди, когато всички спят,
и Киров броди в полунощно време.
А на Нева̀ сред сините води
„Аврора“, на гранита твърд облегната,
очаква със салют да възвести
на цялото човечество победата…
Как искам пак да видя Ленинград!