Янтра, Янтра,
залеза гори,
светят в теб зари.
Янтра, Янтра,
ти течеш в нощта.
Вече няма го твоя древен свят,
но приспиваш ти с песен Търновград.
Вечна както любовта оставаш ти!
Янтра, Янтра,
пак над твоя бряг
пада синкав мрак.
Янтра, Янтра –
име на тъга.
И отнасяш ти в тишина и сън
отразен във теб този вечен хълм.
Вечна както любовта оставаш ти!
Янтра, Янтра,
залеза гори,
светят в теб зари.
Янтра, Янтра,
спри за малко, спри
и спомни си пак своя древен сън,
донеси в нощта тих камбанен звън.
Вечна както любовта оставаш ти!
Янтра, Янтра, Янтра…