Твой съм аз [Tvoy sǎm az]

Христо:

Твой съм аз, както моя – ти.

Неразделни сме с теб навек.

Кръв една във нас тупти,

в теб земя и в мен човек.

Доника:

Раждах те и те любих аз.

Майка бях, бях жена сама.

Чаках те до последен час,

бях живот и смърт, бях земя.

Заедно:

Няма да ни разделят

ни живота, ни смъртта.

Ти си моят вечен път,

аз – по пътя песента.

Ти – небе, а аз – звезда

в своя неразделен ход.

Бяхме гроб и свобода,

вплетени в един живот.

Дойде ли все пак оня час,

в който трябва да се разделим,

ти във мен и в тебе аз

пътя си ще продължим.

Няма да ни разделят

ни живота, ни смъртта.

Ти си моят вечен път,

аз – по пътя песента.

Ти – небе, а аз – звезда

в своя неразделен ход.

Бяхме гроб и свобода,

вплетени в един живот.

Няма да ни разделят

ни живота, ни смъртта.

Ти си моят вечен път,

аз – по пътя песента.