Протегнах две ръце – да те прегърна,
а с тебе – и земята, и нощта.
Защо не ги прие? Защо ме върна,
пристигнал чак от края на света?
Душата ми започна да се мята,
запомнила едно на тоя свят –
когато някой върнат от вратата,
живота му обръща се назад.