Балада [Balada]

(×2):

Запалих безпощадно аз самата

единствения мост на любовта.

Далеч, далеч във небесата

потънаха уплашени ята.

След този страшен миг протягам длани;

не вярвам аз, че свърши любовта.

И нежен дим, сред който ти остана,

сега покрива паметта.

(×2):

Но пак, но пак те виждам аз

близо във нощта,

във песента – раздяла.

Но пак, но пак те викам аз,

викам твоя глас

да прелети над мойто „не“.

Запалих безпощадно аз самата

единствения мост на любовта.

Далеч, далеч във небесата

потънаха уплашени ята.

След този страшен миг протягам длани;

не вярвам аз, че свърши любовта.

И нежен дим, сред който ти остана,

сега покрива паметта.

Но пак, но пак те виждам аз

близо във нощта,

във песента – раздяла.

Но пак, но пак те викам аз,

викам твоя глас

да прелети над мойто „не“.