Хайде да се залутаме в някоя крайбрежна улица,
дръж дланта ми в своята.
Нека да върви в нощта
една-единствена сянка – нашата.
Замълчи и не разваляй хармонията,
не обръщай внимание на часовете.
Вярвам ти, обич моя,
че днес не бързаш.
Остани с мен.
С мен ти не си сам –
ние сме заедно, а времето е срещу нас.
Мой си все само миг
и после пак чакам цяла дълга седмица.
В сърцето си времето има мраз,
но той не действа за никого от нас.
Ами ако утре ни отнеме любовта?
Недей да бързаш, остани с мен още.
Времето има немирна тояга –
вечно трябва да върви.
Ще даде знак за сън
и всичко спи освен нас.
От часовника удари вече половина,
сега ще забие полунощ.
С мене ти, обич моя,
не изпускай времето.
Само остани още.
С мен ти не си сам –
ние сме заедно, а времето е срещу нас.
Мой си все само миг
и после пак чакам цяла дълга седмица.
В сърцето си времето има мраз,
но той не действа за никого от нас.
Ами ако утре ни отнеме любовта?
Недей да бързаш, остани с мен, остани с мен още.
С мен ти не си сам.
Времето е срещу нас.
Мой си все само миг
и после пак чакам цяла дълга седмица.
В сърцето си времето има мраз,
но той не действа за никого от нас.
Ами ако утре ни отнеме любовта?
Недей да бързаш, остани с мен още.
С мен ти не си сам –
ние сме заедно, а времето е срещу нас.
Мой си все само миг
и после пак чакам цяла дълга седмица.