През нощта някои наши приятели, които ги наричат скитници
и ни гледат и кимат от небесата,
идват в мрака като крадци
Свирят, страдат и ни пеят
желанията си, които умът не разбира
Отиваме, отиваме при бузукитата на ангелите,
които са като византийските дни
Хвърли черното и познатия лукс
И сложи в душата си човешки гласове
През нощта някои непознати, осъдени доживот,
пеят някакви песни, които вече са свещени
На райската порта като пазачи,
песните си и ласката си,
песните си ни пеят и плачат тихо
Отиваме, отиваме при бузукитата на ангелите,
които са като византийските дни
Хвърли черното и познатия лукс
И сложи в душата си човешки гласове
През нощта някои наши приятели, които ги наричат скитници
и ни гледат и кимат от небесата,
идват в мрака като крадци
Свирят, страдат и ни пеят
желанията си, които умът не разбира