Ти не идваш днес, но нищо.
Все едно – нали ще дойдеш някой ден.
Ти не писа днес, но нищо.
Все едно – писма ще има пак до мен.
Днес ти остарял си, но нищо –
утре ще те видя подмладен.
Аз ще вярвам в любовта
даже и когато тя
е тревожна, невъзможна,
без усмивки и цветя.
Трябва тя да се търпи,
трябва тя да се крепи
даже и когато свършва любовта.
И ще продължи това
чак дорде склоним глава
и на трепетни измами,
на изречени слова,
тия мънички лъжи,
на които се държи
и които ни прощава любовта.
Ти не пееш днес, но нищо.
Все едно – със туй не свършва песента.
Ти замлъкна днес, но нищо.
Пак ще има смях над моите уста.
Ти си тъжен днес, но нищо –
и това прощава обичта.
Аз ще вярвам в любовта
даже и когато тя
е тревожна, невъзможна,
без усмивки и цветя.
Трябва тя да се търпи,
трябва тя да се крепи
даже и когато свършва любовта.
И ще продължи това
чак дорде склоним глава
и на трепетни измами,
на изречени слова,
тия мънички лъжи,
на които се държи
и които ни прощава любовта.
Аз ще вярвам в любовта
даже и когато тя
е тревожна, невъзможна,
без усмивки и цветя.
Трябва тя да се търпи,
трябва тя да се крепи
даже и когато свършва любовта.
И ще продължи това
чак дорде склоним глава
и на трепетни измами,
на изречени слова,
тия мънички лъжи,
на които се държи
и които ни прощава любовта.