Вечер стане, копнежът ще расте, ще стане планина
В тези планини, ако хвърлиш куршум, то ще стане лавина
Ти мамо мисли, че синът ти няма да се върне
Може би родината ще бъде права, когато умра
<смучи>Може би планините ще пушат дим
може би гласът ми крещи, крещи ще се чуе
може би синът ти ще го сложат в ковчег
не се тъжи мамо
<смучи>Един пожар е, пече черния дроб
Един огън е, който братята и сестратите се нараняват
може би, сърцето ми ще бъде кръв на знаме
усмихни се мамо
Дъждът отново тънко превалява
отново почвата ще тече, когато става дума за лятото
Ти мен винаги ме виж в сънищата си мамо
виж че, сърцето ми почива в гроба