Оставаме [Ostavame] [English translation]

Оставаме, оставаме и нищо, че е есен.

Оставаме, оставаме и нищо, че брегът е пуст.

Оставаме, оставаме понякога така,

пред погледа на залеза изпращаме деня.

Отива си и лятото, пристъпва есента,

отива си понякога и някоя мечта.

Един, един самотен плаж,

един скелет на лодка,

и вече не е златен този пясък,

и вече не е слънчев, не е слънчев този бряг.

Не-не, не почва (не почва) листопада,

не-не, не-не, не идва есента!

А ние си оставаме, оставаме така,

пред погледа на залеза изпращаме деня,

и тръгваме на някъде – навярно към дома,

обрулени от вятъра вървим покрай брега.

Оставаме, оставаме и нищо, че е есен.

Оставаме, оставаме понякога /така//.

Оставяме, оставяме усмивка и тъга.

(Оставаме, оставаме, оставаме така,)

(пред погледа на залеза изпращаме деня,)

(и тръгваме на някъде – навярно към дома,)

(обрулени от вятъра вървим покрай брега.)

(Оставаме, оставаме, оставаме така,)

(пред погледа на залеза изпращаме деня,)

(и тръгваме на някъде – навярно към дома,)

(обрулени от вятъра вървим покрай брега.)

Oставаме…