В есенен час [V esenen čas] lyrics

Ето пак – но завинаги! – пак

аз се връщам на своя си остров.

И на жълтия пясъчен бряг

заживявам и мъдро, и просто.

В упоителна самота

до заровен и таен огън

утешавам последни листа,

преживявам с каквото мога.

Виж я ти, тя – съдбата – била

благосклонна, а не тъй проклета.

Неуплашени птичи крила

разговарят достойно с небето.

А се молех да бъда сам,

своя дух уморен да изпитам.

Тук навярно е имало храм,

щом записвам слова от молитва…

И от есенен час осенен

пак долавям и звуци, и вести.

Ще си ида все тъй посветен

в земни мисли и чувства небесни…