11 Коловоз [11 Kolovoz] [English translation]

Жител съм на планетата Земя,

има там една страна България.

Отделена от останалия свят.

Със влака свързващ Пловдив и Асеновград.

Пристига и тръгва на всеки кръгъл час.

При нас на цял, а на половин при вас.

Свързва и разделя хиляди съдби.

Гошо Гвоздев иска да твори.

Припев:

Единадесети коловоз!

Място само за двама!

Единадесети коловоз!

Едва ли има някой между нас,

след влака с въздишка да не е хвърлял фас.

А ний нарамили на гръб тежките проблеми,

в раници ужасно неудобни и големи.

Тук всеки ден се срещаме със своята съдба,

някой е щастлив, а друг отчаяно потъва в нощта.

Единадесети коловоз е пощенска кутия за мечти,

не искам Койчо, искам Стойчо иска да твори.

Припев:

Единадесети коловоз!

Място само за двама!

Единадесети коловоз!

Мъглива сутрин, няколко човека,

самотна гара, падащи листа.

Събират се стотинки, пият се кафета,

влакът изплува от тежката мъгла.

Гледайки го мисля си, че бавно остарявам,

както в него остаряха стотици преди мен.

Днес един е в него, утре друг ще бъде

и това ще се повтаря every single ден.

Припев:

Единадесети коловоз!

Място само за двама!

Единадесети коловоз!