Вятърните мелници [Vyatǎrnite melnici] lyrics

Кой ли в моя сън изпрати

като песен да звънят

тези мелници крилати

от един далечен свят?

Те сънливо се въртяха

може би от векове

и приятели им бяха

всички земни ветрове.

Аз се питах за какво ли

на едно место̀ стоят.

Нека всяка се помоли

на ветреца като брат

и далеч да полетят

над един далечен свят.

Мои мелници, къде сте

от детинските ми дни,

на южняците невести,

на пасатите жени,

годеници вечно верни

без душа и без сърце,

търпеливи сенки черни

със протегнати ръце?

Ще отвърне ли простора

на безмълвната молба?

Колко хора, колко хора

имат вашата съдба

и мечтаят да летят

над един далечен свят…

Аз съм мелница, която

те очаква всеки ден,

а пък ти си буен вятър,

който все кръжи над мен,

който иска да раздвижи

моите клюмнали крила,

да разпръсне всички грижи

лек и бърз като стрела.

Пролет, лято, есен, зима,

ветре мой, те чакам аз,

без да има, без да има

нито миг покой за нас.

(×2):

Кой ли в моя сън изпрати

като песен да звънят

тези мелници крилати

от един далечен свят?

Аз дете съм и насън

чувам тих безкраен звън.