Към щастието често водят криволичещи пътища.
Щастието, то е крехко като полски мак –
можеш само да го подушиш,
а щом пристъпиш до него близо,
то на мига ще отлети далеч като птица.
Към щастието водят пътища, осеяни с камъни.
Щастието, то е плахо като пламъка на свещ –
има вълшебно сияние,
а щом извърне лице,
така искаш да го имаш колкото се може повече.
Аз пътя към щастието знам –
не е дълъг,
ухае на пролет и трева.
Който го търси сам,
той кощунства –
по него може да вървят само двама.
Нека криволичат колкото си искат пътищата към щастието –
ние ще стигнем до него двама, няма защо да се страхуваме.
То е покрай всички пътища
и ще цъфти за нас,
защото щастлив е този, който обича, който обича.
Аз пътя към щастието знам –
не е дълъг,
ухае на пролет и трева.
Който го търси сам,
той кощунства –
по него може да вървят само двама.
Нека криволичат колкото си искат пътищата към щастието –
ние ще стигнем до него двама, няма защо да се страхуваме.
То е покрай всички пътища
и ще цъфти за нас,
защото щастлив е този, който обича, който обича.