Казват, че бъдещето принадлежи, на тези които вярват в красотата на мечтите си,
но дали тази красота е приказката за която мечтаем?
Дали тази мечта не е онази отровна стрела от която всички сме се пазели?
Понякога не знаем за какво мечтаем, сбъднатите мечти могат да носят и болка,
а заболи ли, вече е късно.
1.Как сълзи след теб събирам, щом сама до теб заспивам
болката пречупи в мене гордостта.
И пак не спя, и пак умирам, и себе си след теб събирам,
с любов убихме любовта.
Припев:
Молех се любов да не изпитам, болката й пак да не опитам,
казваше "Недей", че Бог ни чува сбъдва и не се шегува.
Любовта убих и го празнувам, казваше "Недей", но кой ти чува,
с болка научаваш да внимаваш, ти какво си пожелаваш.
2.И по-добре сърце разбито, но вместо празно в топка свито,
да те боли, но да се чувстваш жив и цял.
Една мечта звучи прекрасно, но сбъдната боли ужасно.
А заболи ли? късно е.
Припев:
Молех се любов да не изпитам, болката й пак да не опитам,
казваше "Недей", че Бог ни чува сбъдва и не се шегува.
Любовта убих и го празнувам, казваше "Недей", но кой ти чува,
с болка научаваш да внимаваш, ти какво си пожелаваш.