Setkání [Bulgarian translation]

Хана:

Коварна

е нощта, щом се разгори,

а месечината станува

по островърхите покриви.

Когато мракът служи на нощта,

ме измъчва мисълта

да изтичам до балкона

и изкрещя към звездите.

Ти, който страдаш

или се чувстваш сам до полуда,

опиянен и щастлив от любов –

такъв те познавам аз.

Вратите ми са отворени докрай за теб –

е, хайде вече, спри да тичаш за миг!

Ти, който ме чуваш, поканен си при мен.

Ти, който ме чуваш, бъди добре дошъл у дома!

Побързай,

преди хоризонтът да порозовее

и преди денят

да ми отвърне с ехо.

Звънтят вече подковите

на уплашените ти коне.

Времето впряга каляската –

тичай да не я изпуснеш!

Друпи:

Отдавна те очаквах, от цяла вечност,

а сега изглежда сякаш само миг.

Очите ти се смеят; колко си красива, просто не знаеш.

Аз се радвам – хайде, кажи го и ти!

Каква прекрасна среща е – кажи го и ти!

Хана:

Ти, който страдаш

и се чувстваш сам до полуда…

Друпи:

Нека те погледна

и ми кажи как си!

Хана:

Вратите ми са отворени докрай за теб –

е, хайде вече, спри да бягаш за миг!

Друпи:

Изглеждаш радостна – и наистина си.

Хана:

Ти, който ме чуваш, бъди добре дошъл у дома. (×2)