Comme ils disent [Bulgarian translation]

КАКТО КАЗВАТ...

1968

Живея сам с майка си

в един много стар апартамент

на улица "Сарасате".

За да ми прявят компания -

имам една костенурка, две

канарчета и една котка...

За да може мама да си почива,

много често аз пазарувам и

готвя в кухнята, аз подреждам,

мия и чистя... Понякога дори

пиша на машина...

Работата не ме плаши

Аз съм и малко декоратор,

помалко и стилист.

Но моята истинска работа

упражнявам нощем . . .

Аз съм травестит, артист.

Имам един номер -

много специален -

когато, в краят му, аз съм

напълно гол...

След представлението

виждам как мъжете в залата

не вярват на очите си!! . . .

Да! - аз съм "хомо",

както те го казват!...

Около три сутринта отиваме

с приятели от всички полове

да хапнем в някой кафе-бар...

Тук разкриваме щастливите си

сърца без комплекс,

рушим лицемерните "истини"

на глупавите хора с вирнати носове;

но го правим с хумор и ирония,

маскирани в каламбурите...

Срещаме окъснели минувачи,

които скандализираме като

се олюляваме между тях като

пияници между маси...

Вървим като надигаща се вълна,

пеем за това, за което те ни смятат

и мислят че ние сме -

смешници и клоуни, които

от глупост жестикулурат

и говорят силно...

"Той го играе "дива",

тенор на глупостта!" -

както те казват . . .

Хладен и безразличен съм към

жлъчните им подигравки,

защото е вярно -

аз съм "хомо",

както казват те!...

Във времето, когато се ражда

новият ден, аз се прибирам ,

само за да преоткрия

самотната си участ:

свалям бавно миглите и

перуката си като беден,

уморен нещастен клоун...

Лягам, но не спя -

мисля за любовта си без радост...

Толкова недостоен

за онова момче, красиво като бог,

което, без да прави нищо,

пламти в мислите ми . . .

В паметта ми.

Устните ми никога няма да

посмеят да му признаят

сладката ми тайна,

моята нежна драма!

Защото - той - обекта на всички

ми мъки и терзания,

прекарва по-голямата част

от времето си в женските легла...

Никой няма право да ме порицава

в неистина или не, да ме съди.

Нека сме точни - само добрата

природа е тази, която може

да отговаря за това,

че аз съм мъж!

Както казват те . . .

------

Philip P. Stanil