Ако някога
се срещнем непознати…
Ако някога се срещнем непознати,
аз няма да побързам да отмина.
Ще спра и може би ще си подам ръката.
Ти също ми подай – те вече са изстинали.
Не ще попитам кой е другият,
къде си шила тази дреха,
къде с кого си я купувала.
Косите помня – други бяха.
Ще поговориме за времето,
за някои филми след раздялата
и ще се питаме смутено
къде с кого ли сме ги гледали.
Ще си протегнеме ръцете безразлично.
Ръката ти не е каквато помня.
Очите ти са толкова различни.
Да, разликата вече е огромна.
„Довиждане и всичко, всичко хубаво“ –
ний плахо двама пожелахме,
а другото е толкоз трудно,
което ние премълчахме.
Ако някога…