Тишината не ми беше достатъчно, но ти си близо.
Може би това е началото на безкрайната игра.
Зад прозореца прозореца блестят витрините и стотите коли.
Не вярвах в тишината, забравих я.
Шумният град ни отвежда в плен.
Но аз те питам: моля те:
Просто помълчи ...
Има 1000 причини , да помниш това.
Помълчи ...
Ела веднъж без шум ...
Незабелязано изчезва - моята празнота.
Вземи си обидните думи.
Ти и аз сме толкова сходни, няма нужда да крещиш.
Прегръщам те, за да можем да си мълчим заедно
Шумният град ни отвежда в плен.
Но аз те питам:
Просто помълчи ...
Има 1000 причини , да помниш това.
Помълчи ...
Ела веднъж без шум...
Просто помълчи ...
Има 1000 причини , да помниш това.
Помълчи ...
Ела веднъж без шум...
Давай с теб, само да помълчим.
Имаме 1000 причини за това.
Тук не мога да бъда напълно сам.
Питам те:
Просто помълчи ...
Има 1000 причини , да помниш това.
Помълчи ...
Ела веднъж без шум...
Просто помълчи ...
Има 1000 причини , да помниш това.
Помълчи ...
Ела веднъж без шум...