Пътят ми към теб е минало,
вратата ми за теб заключена.
Никога не ти е стигало
да си с една единствена.
На теб това ти е в гените -
на няколко да си във вените.
Кажи ми от какво направен си
отляво, че празен си.
А ти ме молиш:
"Още малко, още малко, малко още!".
Аз те питам:
"Още колко, още колко, колко още?".
А ти ме молиш:
"Още малко, още малко, малко още!".
Аз те питам:
"Още колко, още колко, колко още?".
Да имах сто, сто, сто живота,
щях да те търпя.
Изневерил, пил, бил с друга
да ти простя.
Да имах сто, сто, сто живота,
но ми е един.
Тръгвай си, върви си
по́ ми е любим!
Всичко, дето ми го подари,
върнато е на адреса ти.
Няма да се промениш, видях,
осъзнах, изтрезнях.
Аз, когато плаках, ти се смя,
но отдавна чашата преля.
Сега, като си тръгвам, псуваш ли,
като мълча, чуваш ли?
А ти ме молиш:
"Още малко, още малко, малко още!".
Аз те питам:
"Още колко, още колко, колко още?".
А ти ме молиш:
"Още малко, още малко, малко още!".
Аз те питам:
"Още колко, още колко, колко още?".
Да имах сто, сто, сто живота,
щях да те търпя.
Изневерил, пил, бил с друга
да ти простя.
Да имах сто, сто, сто живота,
но ми е един.
Тръгвай си, върви си
по́ ми е любим!
Дали ще издържа, дали ще продължа?
Дали ще си простя, че съм те пуснала?
Дали ще продължа, дали ще издържа?
Дали ще си простя. че съм те пуснала?
Да имах сто, сто, сто живота,
щях да те търпя.
Изневерил, пил, бил с друга
да ти простя.
Да имах сто, сто, сто живота,
но ми е един.
Тръгвай си, върви си
по́ ми е любим!