Бавно светлее моят прозорец,
хиляди сенки плъзват навън.
Още преди очи да отворя,
леко отлита нощният сън.
Облаче бяло плува в небето,
пролет разстила пъстър килим.
Слънчево утро гали полето,
бликва животът с порив незрим.
Виждам как сега,
под светлата зора,
ражда се денят -
пиян от светлина.
Чувам нечий глас
в безбрежна тишина.
Той вика ме навън,
нима това е сън?
"Ела!"
"Ела!"
Тичам из равни светли простори,
сякаш сега съм малко дете.
Вдигам глава, поглеждам нагоре,
тихо се радва моето сърце.
Виждам как сега,
под светлата зора,
ражда се денят -
пиян от светлина.
Чувам нечий глас
в безбрежна тишина.
Той вика ме навън,
нима това е сън?
"Ела!"
"Ела!"