Походът [Pohodǎt] lyrics

Сам тази нощ, пред звездния безкрай.

Сам беше той, увит със скъсан плащ.

"Всеки друг би спрял, всеки, аз знам.

Всички други спят - знам, че съм сам.

Всеки друг би спрял в своя Рай.

Кой ли би вървял докрая сам извън своя сън?"

Мрак, студ и прах пред звездната врата.

За първи път сега и той изпита страх.

"Мойте войни спят, сам съм сред тях.

Всеки друг би спрял в земния Рай.

Само аз не спрях. Стигнах до край.

Пътят свърши, сякаш бе отрязан с нож моят сън."

"Старият жрец бе прав, кой път винаги води до тук.

В чий сън светът е облян в кръв.

По кой път аз стигнах до тук.

Цял живот водех войни, за да достигна ръба на света.

Смърт, страх, пепел и грях напомнят за мойта вина.

И нали ти, жрецо мъдър, в светлия храм Ериду.

О, ти предрече, че всеки сън има край."

Той бе повярвал на една древна карта

и цял живот бе водил войни,

за да достигне края на света.

Далеч зад него бяха останали

Суза, Вавилон, Маган, Инд, Геон, Ефрат.

Той стоеше на ръба на света - изморен, остарял,

загърнат със скъсаното наметало.

Зад него в боен ред се строяваха стотниците, войниците,

бойните слонове, конете, колесниците.

А той стоеше на ръба на света и гледаше в звездния хаос.

Накрая вдигна меча и викна: "Напред!"

Цял живот водим войни, за да достигнем ръба на света.

Всяка нощ от страх се потим, за да не паднем от там.

И сега кой ще ни каже, има ли пътят ни край?

Кой ще ни каже, ще стигнем ли ние до край?

Ти, жрецо мъдър, в светлия храм на деня.

О, ти предрече, че всеки сън има край...