Не ме е яд на теб –
обичам те, наистина;
ето, събличам се и съм твоя.
Не, не ме е яд на теб.
Яд ме е на ония, глухите, дето се преструват, че слушат –
ония негодници, самозванците.
Не ме е яд на теб.
Ти си г-то в „глупак“, о-то в „обичам те“.
Големи малки човеко!
А тебе яд ли те е на мен,
дето се правиш на хитрец и сваляч пред приятелките ми,
а аз се скъсвам, готвя ти и не те привличам вече?
Не ме е яд на теб – яд ме е на себе си и само
да ме отвориш и затвориш като прозорец,
да се хвана на въдицата на един твърдоглавец –
и се поддавам на очарованието на противната ти мутра,
но нека погледаме небето…
Не ме е яд на теб.
Усмихва ми се небето, правим любов:
петелът – върху кокошката.
Не ме е яд на теб.
Яд ме е на другите, дето говорят за чувства –
ония, на които не им стиска, смешниците като теб.
(×2):
Не ме е яд на теб – яд ме е на себе си, глупачката,
задето не ми се отплащаш с нищо, а аз ти свалих звездите,
задето ми режеш краката, а аз на колене ти се моля
да не ме оставяш, да не ме нараняваш,
не ме наранявай.
Не ме е яд на теб…
Режеш ми краката, а аз на колене ти се моля
да не ме оставяш, да не ме нараняваш,
не ме наранявай.
Но да… яд ме е на теб.