Монолог [Monolog] [Russian translation]

Век жесток студен, пълен с омраза тиха

Моите мечти, твойте години скриха.

О, аз се превръщам вече в прах

и падам сам със своят крах.

Няма го трепета красив,

младежки в мен.

Студ суров шепти тиха, бяла песен.

Всичко се върти в някакъв ритъм бесен.

Не, нищо не виждам аз сега -

Бял или черен е снега.

Във самотата сам съм, само с теб тъга.

Припев: /х2/

Аз съм човек, ти време си.

Сиви са в тебе моите следи.

Все пак се радвам,

че съм ги оставил сам.

Ти след години се върни,

Виж ги, с тъга се усмихни.

Времето всичко друго ще изпепели.

Времето лети безпощадно бързо.

Остаряваш ти,

а миг след това замръзваш.

И в някой прекрасен слънчев ден

земята грабва те в плен.

Леден полъх и безкрайна тъмнина.

Ти си живял, щастлив или не,

Всичко било е в твои ръце.

Дали успял си да постигнеш нещо ти?

Дните ти са отминали,

Няма ги твойте младини.

Но безрезервно вярвай

в живота си!