Mi hai fatto fare tardi [Bulgarian translation]

Анна, прости ми

за този живот, който ме отнася

случайно да имаш един бонбон,

който да ми премахне от устата вкусът от последната поезия?

На моята възглавница ще призная,

тази нощ

ден, прости ми,

когато дойдеш ти, ще си тръгна

Защото не съм толкова хубава?

Когато светлината влезе в стаята да ми прави компания,

ще заспя разсеяна,

тази нощ

с грим по лицето

Колко ме накара да закъснея

колко ме накара да закъснея

ако любовта е един мач, ние останахме

на трибуните

на трибуните

Колко ме накара да закъснея

колко ме накара да закъснея,

за да видим зората,

после дори не ме поглеждаш,

дори не ме поглеждаш

дори не ме поглеждаш

Има хора по улиците

червени очи, сбръчкани от тъга

дойдох на твоя празник

първото наздраве, преди да си отида

Аз те гледам, моето мълчание

е цвят сред всички хора

Колко ме накара да закъснея

колко ме накара да закъснея

ако любовта е един мач, ние останахме

на трибуните

на трибуните

Колко ме накара да закъснея

колко ме накара да закъснея,

за да видим зората,

после дори не ме поглеждаш,

дори не ме поглеждаш

дори не ме поглеждаш

Първата звезда от нощта после не си тръгва

ще запомни нашата проклета любов

не знам какво правиш в моите спомени

не си мисля за теб повече

и все там те намирам

Колко ме накара да закъснея

колко ме накара да закъснея

ако любовта е един мач, ние останахме

на трибуните

на трибуните

Колко ме накара да закъснея

колко ме накара да закъснея,

за да видим зората,

после дори не ме поглеждаш,

дори не ме поглеждаш

дори не ме поглеждаш