Ето че той пристига.
Бавно отваря вратата
и се хвърля върху леглото,
а след това…
В миг усещам
как ми докосва ръцете,
как ми трепнат краката
и след това, и след това…
Полека загася лампата,
устните му докосват врата ми –
дъхът му е топъл;
този път реших да се примиря,
но не знам дали да го направя,
или да го оставя да страда;
важното е… да се свършва…
Сега пък ми обръща гръб.
За последен път
го оставям да страда,
а след това…
Него много го бива
да прави любов –
знае как да хване сърцето ми
и след това, и след това…
Лицето му е развълнувано,
казвам му, че го обичам,
и ето че се започва отначало.
Дъхът му е настървен,
а аз не знам дали да остана,
или да го оставя да страда;
важното е… да се свършва…